АДИСОНОВАТА БОЛЕСТ е другото име на хипоадренокортицизма – функционална недостатъчност на надбъбречните жлези. Палитрата от клинични и параклинични симптоми на заболяването е много разнообразна, а отсъствието на някои от тях при голяма част от болните пациенти почти правило. В същото време повечето признаци на заболяването са валидни и при много други заболявания. Терапията „на сляпо“ при това заболяване не е препоръчителна по много причини.
Всичко това прави наложителна възможността за провеждане на диагностичен тест с голяма степен на достоверност, чиито резултати да са сигурно корелиращи с Адисонова болест и да могат с голяма степен на сигурност да потвърдят тази така сложна за диагностициране болест.
Най-меродавният до момента в света клиничнолабораторен метод за това е тест, наречен АКТХ-стимулационен тест. VetDiaLab до момента е тествала голям брой пациенти и обратната връзка от лекуващите лекари доказва сигурността на тестовите както положителни, така и отрицателни резултати.
Тестът се използва също така за диагностициране на пациенти с хиперадренокортицизъм (= КЪШИНГ СИНДРОМ), като при немалък брой пациенти с това заболяване прецизната диагностика налага комбинирането му и с друг предлаган от VetDiaLab тест – т. нар. дексаметазон скрийнинг тест. Терапията на Къшинг синдрома се извършва с медикаменти, които нямат сигурна общовалидна дозировка и много лесно при неадекватна за индивидуалния пациент дозировка могат да доведат или до недостатъчен ефект, или до нежелан свръхефект. Поради това подложените на лечение Къшинг пациенти задължително периодично следва да се тестват с АКТХ-стимулационен тест в неговата мониторингова разновидност и интерпретация.
ПРОТОКОЛ ЗА АКТХ-СТИМУЛАЦИОНЕН ТЕСТ
А) Първичен (диагностичен) тест:
Препоръчително е тестът да започне около 09.00 ч сутринта. Часът е важен, тъй като кръвните нива леко варират през деня.
1. Вземане на базова кръвна проба – в серумна епруветка, оставена за половин час преди транспортиране вертикална и в покой с цел отделяне на серума и утаяване, компромисно при липса на време може да се центрофугира;
2. Мускулно (строго дълбоко мускулно, не във фасции) се инжектира половин ампула АКТХ при животно с до 15 кг телесно тегло или една ампула при животно над 15 кг;
3. Изчаква се 110-120 минути;
4. Вземане на втора (контролна) кръвна проба – в серумна епруветка, оставена за половин час преди транспортиране вертикална и в покой с цел отделяне на серума и утаяване, компромисно при липса на време може да се центрофугира.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ:
Десет известни световни ветеринарни ръководства по клинична лабораторна диагностика препоръчват десет различни референтно-резултатни интерпретации. Ние препоръчваме долуизложената интерпретация, която по наши данни е най-широко прилагана в Северна Америка, Западна Европа и Австралия:
При здрави животни базовите нива са обикновено между 55 nmol/l (=20 ng/ml) и 300 nmol/l (=109 ng/ml), като след прилагане на АКТХ нарастват до 470 nmol/l (=170 ng/ml).
- Понижение до под 55 nmol/l (=20 ng/ml) – при наличие на клинични и други параклинични признаци пациентът се счита за положителен за заболяването Адисон*
- Резултат от втората кръвна проба между 55 nmol/l (=20 ng/ml) и 170 nmol/l (=62 ng/ml) – резултатът е в „сивата зона“, т.е. не може да се даде отговор дали пациентът е здрав или със съмнения за Адисон, при наличие на клинични и/или други параклинични признаци се препоръчва нов АКТХ тест след един и половина – два месеца;
- Резултат от втората кръвна проба между 170 nmol/l (=62 ng/ml) и 470 nmol/l (=170 ng/ml) – пациентът е здрав;
- Резултат от втората кръвна проба между 470 nmol/l (=170 ng/ml) и 600 nmol/l (=218 ng/ml): пациентът е съмнителен за Къшинг синдром (тоест се намира в така наречената „сива зона“). При наличие на клинични и/или други параклинични признаци се препоръчва дексаметазон-скрийнинг тест, вкл. и нов АКТХ тест след няколко седмици;
- Резултат от втората кръвна проба от 600 nmol/l(=218 ng/ml) до 1000 nmol/l (=363 ng/ml) – при наличие и на клинични и параклинични признаци пациентът следва да се счита за болен от хипофизозависим Къшинг синдром.
- Резултат над 1000 nmol/l (=363 ng/ml) някои източници посочват като категоричен за хипофизозависим Къшинг синдром или за наличие на адренален карцином.
При адреналния Къшинг синдром много често се наблюдава различен от гореописания АКТХ-отговор. Базовият резултат може да бъде увеличен до над 400 nmol/l (=145 ng/ml), докато нарастването на стойността след поставяне на АКТХ много често не е забележително. Освен ако стойностите не са драстично повишени, за предпочитане е този тест да се потвърди от дексаметазон-скрийнинг такъв. Абдоминалната ехография в този случай също е препоръчителна, както и биохимично и хематологично изследване и интерпретация на клиничните признаци. В редки случаи (обикновено тумори на надбъбречната жлеза или при ятрогенен хиперадренокортицизъм) Къшинг синдромът не се манифестира с повишени нива на кортизол след АКТХ-стимулация. При такива „подозрителни“ пациенти с иначе установени клинични и/или други параклинични признаци, дексаметазон-скрийнинг тестът също е силно препоръчителен, а скорошно провеждане на втори АКТХ-тест е безсмислено.
Б) Мониторингов тест при пациенти с вече стартирана терапия с Митотан или Трилостан
Тестът също е препоръчително да стартира около 9.00 часа сутринта, не изисква изследване на нивата на кортизол преди АКТХ стимулация, а изисква изследване на нивата на кортизол единствено на 110-120 минути след дълбока мускулна АКТХ стимулация в същата дозировка от точка 2.
Б1) ИНТЕРПРЕТАЦИЯ при пациенти на терапия с Митотан:
- резултат под 28 nmol/l (=10 ng/ml) – обмислете корекция на терапията. Ако установявате и признаци на ятрогенен процес, корекцията и допълнителната терапия са спешни;
- резултат между 28 nmol/l (=10 ng/ml) и 138 nmol/l (=50 ng/ml) – поддържайте дозата, ако пациентът клинично е добре;
- резултат между 138 nmol/l (=50 ng/ml) и 276 nmol/l (=100 ng/ml) – обмислете корекция на дозата в посока увеличение
- резултат над 276 nmol/l (=100 ng/ml) – много сериозно обмислете корекция на дозата в посока увеличение
Б2) ИНТЕРПРЕТАЦИЯ при пациенти на терапия с Трилостан:
- резултат под 50 nmol/l (=18 ng/ml) – обмислете корекция на терапията. Ако установявате и признаци на ятрогенен процес, корекцията и допълнителната терапия са спешни;
- резултат между 50 nmol/l (=18 ng/ml) и 200 nmol/l (=72 ng/ml) – поддържайте дозата, ако пациентът клинично е добре;
- резултат между 200 nmol/l (=72 ng/ml) и 250 nmol/l (=90 ng/ml) – обмислете корекция на дозата в посока увеличение
- резултат над 250 nmol/l (=90 ng/ml) – много сериозно обмислете корекция на дозата в посока увеличение
Забележка, валидна и за двата теста: Фалшивото повишаване на кортизоловите нива при стресирани животни трябва да се има предвид при всички случаи!
___________________________________________
* Повечето кучета с остър Адисон синдром имат невъзможни или много трудни за измерване нива на кортизол под 20 nmol/l (= 7.25 ng/ml) и в базовата, и във втората (контролна) проба. Така или иначе, всеки случай, при който се наблюдават кортизолови стойности под 55 nmol/l (=20 ng/ml), особено когато кортизолът във втората (контролната) проба пада, говори за Адисонова болест, разбира се при потвърждение от страна на другите параклинични изследвания, както и на клиничните признаци
