Ветеринарна Диагностична Лаборатория има удоволствието да представи на Вашето внимание революционния метод за ранно диагностициране на всякакъв вид бъбречни увреждания при домашните любимци, а именно – SDMA теста!
За да преценят здравния статус на бъбреците при домашните любимци, ветеринарните лекари традиционно разчитат в практиката си на нивата на уреята и креатинина в кръвта. Тъй като с течение на времето, както и при поява на специфични бъбречни заболявания, ефективността на пречистващата кръвта функция на бъбреците намалява, количеството на тези два отпадъчни продукта има тенденция да се повишава в кръвния поток. Само че това се случва едва когато бъбреците на домашния любимец са загубили повече от половината си филтрираща (очистваща) мощ. Веднъж загубена, гломерулната функция не може да бъде възстановена.
Ето защо както ветеринарните, така и хуманните лекари отдавна за заинтересовани от намирането на други изследвания, които улавят проблема по-рано, отколкото уреята и креатинина. Тестът за микроалбумин в урината беше откритие, на което се възлагаха надежди за по-ранната детекция на бъбречни проблеми и тези надежди се оправдаха донякъде, но, за жалост, това изследване е твърде неспецифично за бъбречно увреждане (както и измерването на уреята), тоест се повишава и при много други проблеми, не само при бъбречно увреждане.
Тестът SDMA, който наскоро беше предоставен на ветеринарните лекари, преодолява до голяма степен тези недостатъци. Той измерва нивото на Symmetric dimethylarginine в кръвта, а това съединение (наречено биомаркер) се формира като следствие от следния процес: клетките в тялото на домашните любимци метаболизират и пренареждат съдържанието на протеини, а това съдържание се екскретира в урината.
Когато бъбреците започнат да губят способностите си да го изхвърлят, нивото на SDMA в кръвта нараства. Това повишаване в кръвните нива се случва много преди същото при креатинина и уреята. Смята се, че SDMA идентифицира проблемите с бъбреците много по- рано, а именно когато едва 25 – 40% от бъбречната функция на домашния любимец е загубена (около година преди другите тестове).
SDMA по своята химична същност представлява метилирана форма на аминокиселината аргинин, която се намира във вътреклетъчните белтъчини на всички еукариотни клетки на гръбначните животни и се екскретира през бъбреците. SDMA корелира добре с гломерулната филтрация (GFR) при хора, кучета и котки.
SDMA е по-чувствителна от креатинина и се повишава по-рано. Докато креатининът се повишава едва когато 75% от бъбречната функция е загубена, проучванията са показали, че SDMA се повишава, когато има между 25% и 40% понижаване скоростта на гломерулната филтрация (GFR). SDMA се повишава както при остри, така и при хронични (!) бъбречни увреждания, което позволява на ветеринарните лекари да вземат мерки на значително по- ранен етап от заболяването, което да доведе до повече успешни резултати.
От друга страна, отделянето на креатинин в кръвта на домашните любимци е тясно свързано с наличната или липсваща мускулна маса на дадения организъм. Слабите и кахектични животни не произвеждат толкова креатинин, колкото тези с адекватна мускулна маса, което води често до заблуди по отношение дълбочината на настъпилия бъбречен проблем. SDMA – тестът няма този недостатък – за разлика от креатинина, той не се влияе от слабата телесна маса! Ето защо SDMA е по-надежден показател и при преценката на бъбречната функция при животни с хронична бъбречна недостатъчност или други състояния, свързани със загуба на тегло, като хипертироидизъм, например. Също така малките котенца и кученца са по-слабо замускулени, в сравнение със зрелите такива, поради което и при тях не може да се разчита напълно на серумния креатинин. Ето защо SDMA – тестът е повече от препоръчителен при преценка на бъбречната функция и при тях.
ВАЖНО!: Симетричната диметиларгининова киселина е ендогенен инхибитор на синтезата на азотния оксид (ендогенен вазодилататор, медиатор на възпалението, невротрансмитер, инхибитор на тромбоцитната агрегация). Във връзка с това повишени нива на SDMA се наблюдават и при някои пациенти със съдови заболявания (тази особеност следва да се има предвид при интерпретацията на SDMA резултата при пациенти със съдово заболяване!), и, разбира се, най-вече при тези, страдащи съдово като следствие на бъбречно заболяване в краен стадий.
SDMA е ренален биомаркер, специфичен за бъбречната функция. SDMA е амино киселина, образуваща се физиологично в организма, когато метилираните протеини дегенерират и се екскретират най-вече чрез бъбреците, превръщайки я в точен детектор на бъбречната функция. Вече е доказано, че SDMA е ренален индикатор, на когото ветеринарните лекари могат да разчитат в много по-голяма степен, отколкото на креатинина при определянето както на острите, така и на хроничните бъбречни заболявания, като детекцията е възможна на много по-ранен етап от когато и да било!
След всичко до тук изброено, може да се направи следното заключение: SDMA дава по- цялостен поглед на бъбречната функция, защото:
- SDMA е биомаркер на бъбречната функция;
- SDMA се увеличава рано – при още при 25% загуба на бъбречната функция
- SDMA е специфичен за бъбречната функция и е по-малко повлиян от странични фактори, като телесна мускулатура, напреднала възраст и болестно състояние.
