LABOKLIN и VETDIALAB напомнят: предлабораторната подготовка е ключов фактор за успешна лабораторна диагностика

Как бихме диагностицирали заболяванията без лабораторни изследвания? Независимо дали става въпрос за кръвна картина, откриване на патогени или друга патология – успешната диагностика без лабораторни анализи е невъзможна. Това, което често не се взема предвид, е колко важно е какво се случва с пробата, преди тя да пристигне в лабораторията. Ние искаме да извлечем най-доброто от Вашите проби. Помогнете ни да го направим!

ОСНОВНИ ПОКАЗАНИЯ Клиничната анамнеза ни помага да Ви помогнем. Диагностичната задача е предизвикателство особено при кръвните натривки, цитологията, хистопатологията и откриването на патогени чрез култивиране. Колкото повече знаем за пациента и проблема, толкова по-точно можем да търсим специфични промени и да интерпретираме резултатите за Вас. Точните лабораторни стойности се получават от правилно подготвен материал. Ако даден параметър е отчетен при изследване на неправилен материал, той често е безполезен или дори подвеждащ за диагнозата. Материалът, от който се нуждаете, е посочен във формуляра за подаване на документи. Моля, уведомете ни какъв вид проба сте изпратили: плазмата може да бъде получена от цитратна, EDTA и хепаринова кръв, урината, плазмата/серумът и ликворът изглеждат много сходно. Правилното етикетиране помага да се избегнат грешки. В една модерна лаборатория много неща са автоматизирани. Неправилно прикрепените или липсващи баркодове върху епруветките водят до допълнително време и усилия, в най-лошия случай дори до загубване на проби. Това отнема ценно време в диагностичния процес и е в ущърб на пациента, лекаря, лабоораторията и взаимното доверие.

неправилно етикетирани с баркод проби:

правилно етикетирани с баркод проби:

Видът на опаковката на пробата може да бъде от решаващо значение за анализа и може да има последствия за колегите в лабораторията. Трябва да избягвате следното: затваряне на спринцовки с канюли вместо с подходящи тапи, патологични проби в стъклени контейнери и фекални проби в ръкавици. Съществува риск от нараняване, замърсяване на пробата и загуба на пробата. Куриерският транспорт е разрешен само за правилно опаковани и етикетирани проби. Използвайте предоставените опаковъчни материали (състоящи се от първична епруветка за проба, вторична транспортна епруветка/контейнер, външна опаковка). За течни проби между първичната и вторичната епруветка/контейнер трябва да има абсорбиращ материал, а епруветките трябва да са защитени от счупване.

КРЪВНИ ТЕСТОВЕ Нивото на напълване на епруветките оказва значително влияние върху измерваните параметри! Ако в епруветката има твърде малко кръв, има излишък на антикоагулант. Това, наред с другото, ще повлияе на клетъчната морфология и ще доведе до неправилно удължени стойности на коагулацията. Препълването също води до проблеми (напр. коагулация на плазмени проби). Идеалният обем на пълнене се различава в различните епруветки (вижте стрелките на двете епруветки вдясно за маркировката на нивото на пълнене, която трябва да се спазва).

Поредността на епруветките по време на вземането на кръв може да има огромни последици. Епруветките с EDTA трябва да се пълнят последни. Дори най-малкото замърсяване на иглата с EDTA може да доведе до значителни грешки при измерването на калций и калий например. Ако желаете да се изпълни в лабораторията тест за коагулация на кръвта, първите няколко капки кръв при взимане на пробата от пациента трябва или да се изхвърлят, или първо да се напълни друга епруветка за друг тест. Видът на епруветката влияе върху работния процес в лабораторията. Популярни са малките епруветки с капаци на панти. Но те създават проблеми. От една страна, капачките често не се затварят напълно, така че обемът на пробата се губи. От друга страна, иглите на анализаторите не могат да ги пробият. Пробите трябва да се пипетират на ръка. Това води до забавяне на работния процес. Състоянието на пробата е определящо за това доколко тя е полезна за диагностика. В идеалния случай пробата е охладена и защитена от светлина до изпращането ѝ. Още в практиката трябва да се обърне внимание на правилното съхранение на материала за проба. Кръвна проба, която е престояла цял ден на стайна температура при дневна светлина, ще даде неверни резултати при някои изследвания (напр. билирубин). Грешката е в детайлите! Центрофугирането и пипетирането са досадни, но необходими. Когато се доставя цяла кръв, се наблюдава хемолиза и клетъчен метаболизъм. Това води до неправилни измервания, които могат да имат далечни последици за клиничните решения. Поставете пробата в изправено положение (не я транспортирайте в легнало положение в този момент!) и отделете серума/плазмата възможно най-скоро след вземането (първо оставете серума да се съсири при стайна температура). Не забравяйте да изпипетирате супернатантата за транспортиране. Самото центрофугиране без прехвърляне на супернатантата не носи полза!

проба, която не е била центрофугирана, почти винаги става хемолитична:

Кръвната натривка е част от кръвната картина. Дори краткото време на пренасяне води до фундаментални промени в клетките. Ако вече сте подготвили натривка в практиката, вие фиксирате непокътнатите клетки върху предметно стъкло и така ни давате възможност да направим добра оценка.

долу вляво: твърде дебела натривка – невъзможна е клетъчна диференциация

горе вдясно: относително достатъчно тънка натривка – възможна е диференциация

МОЛЕКУЛАРНА БИОЛОГИЯ – PCR на патогени ДНК на патогени се обработва чрез полимеразна верижна реакция (PCR) и се открива с оптични методи. Това е директен метод за откриване на патогени, като включително се открива и ДНК на мъртви патогени. От друга страна, отрицателният резултат не изключва наличието на инфекция. Времето, в което е взета пробата, може да бъде решаващо. Най-вероятно е патогенът да бъде открит в кръвта по време на виремия, бактериемия и паразитемия или поне при стадий с висока температура. Ако патогените се отделят периодично във фекалиите (напр. Tritrichomonas foetus), трябва да се изпрати 3-дневна сборна фекална проба. Трябва да се вземат предвид материалът за пробите и обработката им. За PCR кръвта с EDTA е подходящ материал за проба за откриване на патогени от кръв. Литиевият хепарин е инхибитор на PCR и поради това е само в ограничена и компромисна степен подходящ. За патогени, които се отделят през лигавиците (напр. при респираторни заболявания) моля, използвайте стерилни тампони без транспортна среда. Транспортната среда може да повлияе на PCR. Пробите от фекалии трябва да са с размер на лешник. Изпражненията съдържат естествени инхибитори на PCR (напр. жлъчни киселини). Ако се появи инхибиране, ще повторим теста с разредена проба. Това също разрежда патогена и за съжаление увеличава вероятността от фалшиво отрицателни резултати. В зависимост от диагностичната задача и признаците могат да се използват и други проби (напр. кожни биопсии, лимфни възли, урина). Тези проби се изпращат в стерилни съдове за изследване без среда. Фиксиращият разтвор може да унищожи ДНК и да доведе до фалшиви отрицателни резултати. Не е необходимо пробите да се изпращат охладени, но трябва да се съхраняват в хладилник до изпращането им. Трябва да се избягва многократното замразяване и размразяване. Моля, имайте предвид, че не е възможно да се създаде антибиограма след извършване на PCR тест!
МИКРОБИОЛОГИЯ Вземане на пробата – какво да съблюдавате: Моля, не дезинфекцирайте мястото преди вземането на пробата; само отстранете повърхностните секрети и слоеве, ако има такива – предварително със стерилен тампон – и ги изхвърлете. Уверете се, че сте взели възможно най-много материал и избягвате замърсяване с физиологичната флора на здравата околна зона. Взимане единствено на гной е лесно за изпълнение, но често води до „стерилна“ и съответно немеродавна проба. Правилното време: За да се открият патогени, които са способни да се размножават, пробата трябва да се вземе възможно най-скоро след появата на клиничните признаци и определено преди началото на антибиотичното лечение. Ако е проведено предварително антибиотично лечение, се препоръчва пробата да се вземе най-рано пет дни след спиране на приложението на антибиотика. Ако лечението с антибиотик категорично не е успешно или ако пациентът дори се влоши по време на лечението, материалът за диагностика може да започне и едва 24 часа след прекратяването на антибиотичното лечение. Важно е при такива случаи да се има предвид, че за съжаление ефектът от антибиотичното лечение дори и при недостатъчно показан за конкретния микроорганизъм започнат „на сляпо“ антибиотик може да попречи на патогена да се развива in vitro, дори ако има жизнеспособни бактерии in vivo. Подходящо място: При избора на място е важно да се вземе предвид къде е адекватно да се очаква патогенът. В зависимост от предполагаемата диагноза трябва да се предпочитат следните места, например: при пневмония бронхоалвеоларен лаваж е по-добър от назален тампон; при пиодермия – тампон от кожната лезия или отскубнати косми (вкл. при ушни възпаления се стремете да откъсвате и косми с луковиците им); при абсцес – тампон, взет с натискно натъркване от вътрешната страна на абсцесната капсула е многократно по-адекватен, отколкото директно от гнойта; при цистит – урина от катетър или най-добре от цистоцентеза е по-убедителна, отколкото спонтанна урина, която може да е замърсена с бактерии. Защо лабораторията трябва да знае мястото на вземане на пробата? В зависимост от мястото, от което е взета пробата, ще използваме специални среди за култивиране или ще адаптираме условията за култивиране (температура, кислород, време за инкубиране), за да открием типичните патогени. Отглеждането на култура, без да разполагаме с изходна информация, може да доведе до неоткриване на важни инфекции. Много важно: Оценката на антибиограмата съгласно международните насоки (CLSI) може да се извърши правилно само ако е известно откъде е изолиран съответният патоген. Ако мястото не е уточнено, не можем да създадем антибиограма, която да се използва според съвременните стандарти!
ЦИТОЛОГИЯ Как се подготвят цитологичните проби: Течностите се разнасят под формата на цитонатривка при спазване на същите правила като при кръвна натривка, а материалът от тампоните или цитологичните четчици се пренася върху предметното стъкло не чрез натъркване, а чрез въртеливо движение с много слаб натиск, с което движение да се осигури равномерно нанасяне на цялата повърхност на тампона или четчицата върху стъклото по подобие на валяче (бояджийско мече). Най-добре е да се центрофугират (изчистят) течностите, които са с ниско съдържание на клетки, и след това да се разнесе за натривка единствено утайката (моля, ако сте спазили това важно правило, посочете на пробата “утайка”). Какво трябва да се спазва, за да се гарантира, че препаратите могат да бъдат оценени добре: За да се избегне автолизата, цитологичните препарати трябва вече да са подготвени в практиката. Както и при кръвните натривки, артефактите намаляват, ако натривката не е твърде дебела и се разнася с малък натиск.
Моля, винаги подсушавайте натривките на стаен въздух и не ги фиксирайте (термично) или покривайте. Абсолютно необходимо е сухите препарати да се изпращат в пощенски пликчета за препарати, за да не се повредят клетките. Изпаренията на формалина ще направят предметните стъкла безполезни, затова моля изпращайте хистологичен материал от проби, фиксирани с формалин, в отделна транспортна торбичка. Цитологичните проби не трябва да се съхраняват в хладилник, тъй като може да се кондензира вода. И накрая, но не на последно място, клиничната анамнеза е много важна, за да може да се осигури правилна и полезна интерпретация.
ХИСТОПАТОЛОГИЯ Как се подготвят хистологичните проби: Вземете материал от различни места за представителна проба. Избягвайте некротична тъкан. При резециране на цели тумори и изпращането им за хистологично изследеане туморите трябва да се резекцират възможно най-пълно, за да се оценят хистологично границите им. Ако се взима биопсичен материал независимо от образувание, черен дроб, лимфен възел или друг орган или тъкан, идеалният размер на пробата варира от 0,4 до 1,0 cm в диаметър. Особено при малките проби се уверете, че има достатъчно материал. Избягвайте артефакти по време на вземането, например в резултат на електрокоагулация, разкъсване и смачкване. За фиксиране във формалин използвайте 10 % формалин (= 4 % формалдехид) при съотношение тъкан/формалин 1:10 или по-добре 1:20; не използвайте други фиксатори (като алкохол), в противен случай е по-добре да изпратите пробата нефиксирана – последното обикновено не е проблем, ако пробата се получи на следващия ден. При отрицателни температури малко добавен алкохол предотвратява замръзването. Какво трябва да се спазва, за да се гарантира, че препаратите могат да бъдат оценени добре: Моля, не забравяйте да използвате за транспортиране контейнери, устойчиви на изтичане и счупване. За много малки биопсии транспортирането в касети за вграждане може да предотврати разпадането на пробата.

Клиничната анамнеза помага на патолога да насочи вниманието си към съответните промени. Това е необходимо за добрата оценка.