СЪОТНОШЕНИЕ ПРОТЕИН/КРЕАТИНИН В УРИНА

Целта на измерването на съотношението протеин/креатинин в урината е много по-акуратното определяне на така важния показател уринен протеин, стандартизиран към концентрацията на креатинина, който от своя страна служи като маркер.

Анализът е показан при животни с прекомерна за относителното тегло на урината им протеинурия – обикновено 2+ или повече при концентрирана урина, или 1+ и повече при по-малко концентрирана. Този анализ се извършва с цел количествено и съответно точно определяне на протеина в урината, тъй като измерването чрез тест лента е полуколичествено и много по-малко точно. По същество чрез този анализ търсим прецизно доказателство за гломерулна или тубуларна протеинурия, или за комбинация от двете, т.е дисфункция на бъбречните гломерули и/или тубули, водеща до протеинурия.

Не е удачно да измерваме съотношението протеин/креатинин при наличие/съмнение за преренална, постренална, чревна или “overload” протеинурия при миелома, тъй като няма да получим информация нито за гломерулната бариера, нито за тубуларната функция. Също така тестът не се извършва при пациенти с наличие на седимент с клинично значение в урината им поради заблуждаващите резултати, които ще се получат.

Като обобщение категорично основание за измерване на съотношението протеин/креатинин са животни с перзистираща протеинурия без съпътстващо уринарно възпаление или хеморагия.

Причината за измерването на протеина в съотношение с креатинин е, че последният служи като стандарт, тъй като свободно се филтрира от гломерулите, но не се секретира или резорбира от тубулите, т.е – веднъж филтриран, остава сравнително константна величина (с изключение на козите, чиито тубули секретират креатинин).

Интерпретация:

Куче: Нормални резултати: < 0.5 Сива зона: 0.5-1.0 – ако има съмнения за бъбречнообусловена протеинурия (гломерулна или тубуларна дисфункция), или бъбречно увреждане без азотемия, заключението трябва да се базира на проследяване и наблюдения за покачващо се UP:UC съотношение. Анормални резултати: стойности > 1.0 при кучета без азотемия и стойности > 0.4 при кучета в състояние на азотемия са доказателство за тубуларна и/или гломерулна протеинурия. Като цяло степента на повишение в съотношението се използва за разграничаване увреждането на гломерулната бариера от тубуларната протеинурия, а именно – тубуларната се характеризира с нискостепенна протеинурия, докато гломерулните увреждания стартират с лека такава (само малки албуминови молекули успяват да преминат бариерата), но състоянието бързо прогресира. Т.е: UP:UC > 1.0 и < 2 при неазотемични кучета се дължи на тубуларно увреждане UP:UC > 0.4 и < 2 при кучета с азотемия се дължи най-вече на тубуларно увреждане с възможна гломерулна компонента. UP:UC >= 2 при азотемични или неазотемични кучета говори за вероятни гломерулонефрит или амилоидоза. ОТНОВО: ТЕЗИ СТОЙНОСТИ СА ДОСТОВЕРНИ САМО ЗА ПРОБИ БЕЗ СЕДИМЕНТ С КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ!

При котките интерпретацията е същата с малко изключение, а именно – някои здрави мъжки показват стойности, равни на или малко по-високи от 0.6.